Пролет е! Ура! Пролетта е хубав сезон на годината, всичко се възражда за нов живот. И птичките , пчеличките и хората. Ухае на любов.Любов прекрасна ,нежна и жестока.Чудя се защо всички свързват този сезон със любовта. Може би защото се римуват.Но само това.Ех,любов,любов. Влизаш в нас бавно тихо неусетно почти и ни караш да се чувстваме прекрасно и жестоко.Караш нас хората да правим странни неща,за едното удоволствие да бъдем с любимия човек. Поне за миг,за час или два или за през нощта.И защо? Липса,обич,поход,страст.Все големи думи, но всичко свежда се до едно - стремеж да продължим рода.Никой незнае дали не е грешка на пиянска нощ безумна.Или на миг на слабост.Романтика за двама. Свещи , думи нежни изречени със страст, думи тъй лъжовно сладки.Свещите догарят с последен писък в нощта,а две тела преплетени във мрака изпълват стаята със стон.Стон на сладка болка и удоволствие,стон във вечер тъй самотна.Когато всичко веч е спомен и мъгла за любовта прекрасна.Тогава питаш се едно - Тя къде е,любовта? Спотайва се.Захвърлена на тавана на живота в някои ъгъл прашен, забравена от всички и от себе си дори.
Молиш я да се върне, с "Прости" на твоите устта, но тя отказва твърде горда и си тръгва. След себе си оставя парчета скършена душа.При други тя отива.Парк. Пейка,влюбени шептят.Нежни думи, лъжливи думи.Ето я при тях е тя сега.Вечната любов.Въздух,думи ,думи.Човек се учи да обича,да мрази ,да овърта,лъже и да люби.
Стоя във парка.Гледам влюбени шептят, думи нежни за любов.Лъжат се взаимно без да подозират как , във своите лъжи са тъй щастливи.Но може би греша. Да се обичат.Радвам се за тях.Всеки се влюбва.Кой в коли,кои в птици,море ,планини.
Вървя по улицата,гледам, щастливи младежи и девойки хванати за ръце.Здраво.Да не се изгубят.Страх ги е да не се изгубят, изгубят ли се няма връщане назад.Излъчват щастие доволни,откъснати от света околен.Живеят в химера създадена от тях самите.
Замък тъй блестящ, принца и принцесата във него си живеят. Химери виждат моите очи,ръката ми сама протяга се към нея,а тя изплъзва се от нея със смях,тъй нежен и жесток.
Стоя на улицата,гледам.Минават влюбени,до кога ли? До утре, до вдруги ден,до днес.Думи,празни и жестоки.Думи на раздяла.Сълзи,а след тях пустиня,бездна тъй дълбока,пропада в нея моята душа.Помина яма пълна със боклуци - любов,щастие,омраза,безумие пари."Погледни душата за да разбереш човека" - умна мисъл.Голяма мисъл.Дано са прави.Любов и нежна и свирепа.Любов от миг,любов безкрай.До кога ли? До утре,до час или два? Тя не казва.Мълчи,тихо идва и тихо тихо тръгва си в нощта.До кога ще продължава таз игра в която ние сме актьорите бездарни на вечната игра? До утре,до вдругиден,до днес или до вчера,или безкрай. Ще ми кажете
ли, хора? На съд.Темида.Тя е сляпа.Ще отсъди,но какво? Заседанието започва.Свидетелите,моля."Дами и господа съдебни заседатели,думата е ваша.
Ищец,ответник,адвокати,прокурор,защитници.Присъдата - виновна или невинна.?
Виновна.Присъдата тогаз кажете:
- НА ЗАБВЕНИЕ! Във ъгъла на живота прашен,забравена от него и от себе си дори.
Любов,голяма дума,жестока дума на мъчение,тъй изтънчено и нежно,че си готов да го приемеш без съпротива.
Пролет е!.........